Измина година от началото на Арабската пролет- революционната вълна в страните от Северна Африка и Близкия Изток, която помете авторитарните режими в Египет, Тунис и Либия и доведе до опити за демократични реформи в Йордания, Сирия и Мароко. Жените се бореха за равноправие, плурализъм и демокрация и вместо да бъдат мълчаливи поддръжници, изиграха водеща роля по време на демонстрациите. Сега, след края на протестите, те са изправени пред още по-голямо изпитание - да използват постигнатата начална скорост, да бъдат в центъра на законотворческия процес и да наложат включването на своите права в новите арабски конституции.

Ако архаичните, патриархални и дискриминационни закони не бъдат променени, скоро няма да се отдаде подобна възможност. Затова е жизнено важно ЕС да подпомогне жените в битката им за равноправие и участие в процесите на демократизация, чрез изисквания от новите правителства да осъществят тези реформи.

Статутът на жените в Арабския свят

Първият Арабски доклад за човешкото развитие от 2002г. посочва неравенството между половете, като един от трите фактора, спъващи напредъка в региона, заедно с липсата на политически свободи и ниското ниво на образованието.

Шариата, на който се основават конституциите на държавите в Арабския свят, определя доминираща роля на мъжа в обществото. Жените, особено в областта на семейното право, имат значително по-малки права. Изборът на съпруг, в повечето държави, е право на бащата на момичето, а жените нямат почти никаква възможност да подадат молба за развод. В Саудитска Арабия това е напълно забранено, а в Египет мъжете могат да се разведат моментално пред държавен служител, докато жените са поставени пред дълги съдебни дела. Нормите в Иран дават право на мъжа да сключи брак за няколко часа до неопределен период, което представлява скрита форма на проституция. Жена, която иска да се омъжи повторно, моментално губи правото на попечителство върху децата си. Във всички страни, без Ливан, дъщерите наследяват само половината от наследството, което би получил сина. Ако тези норми не бъдат променени, ефектът от Арабската пролет за жените ще бъде нищожен. Рисковете за това не са никак малки, тъй като скорошно проучване отчете, че 60% от египтяните желаят Шариата да остане основен източник на правото и в новата конституция.

Политическите права на жените също са минимални, а в Саудитска Арабия, Бруней и ОАЕ дори не могат да гласуват и да бъдат избирани. Изборните резултати в Египет от края на миналата година сочат, че от 376 жени-кандидати нито една не влиза в парламента, докато по време на предишния мандат те са били 13%. Въпреки че през последните две десетилетия все повече жени получиха достъп до висококачествено образование и притежават нужните лидерски качества да участват наравно в управлението на своите държави, възможности за реално участие в управлението липсват.

Цялата статия, подготвена от евродепутата - д-р Антония Първанова, можете да прочетете в новия брой на сп. "Грация"